Петър Илиев от Мили Ванили |
Годината е 1989.
Тече лайв на MTV Club Tour от приятелски Кънектикът.
На сцената излизат тийн идолите " Мили Ванили " - дует, формиран от Фабрис Морван и Роб Пилатус, които по това време са това, което за нас са Павел Пав и Венци Венц, но в международен мащаб.
Впрочем няма по какъв начин това да са Павел Пав и Венци Венц, тъй като MTV прави по този начин нареченото " живо осъществяване " - нещо, което на Павел Пав и Венци Венц не може да им се случи, тъй като аутотюна (програмата, която оправя подправения ти глас) работи добре единствено в студио.
И по този начин " Мили Ванили " стартират своето живо присъединяване. Което обаче внезапно се трансформира в трагикомедия, тъй като дискът (по това време няма към момента флашки) запецва на " Girl You Know It`s True ". И вместо да чуят турбохита на двамата знойни красавци, хората, участвали на тая срамна сцена, стартират да чуват единствено повтаряне на фразата:
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "...
И тук някъде стартира митологията. Двамата буфосинхронисти, известни като " Мили Ванили " професионално съумяват да довършат присъединяване си на сцената и се изнизват. Но публиката усеща, че нещо не е наред.
А какво не е наред излиза наяве малко по-късно. Но, както постоянно, първо е нужен катализатор.
А какъв по-як катализатор от обстоятелството, че малко след тази преживелица, през 1990 година двамата пичове от " Мили Ванили " печелят Грами.
И тогава стартира един от най-грандиозните кавги в шоубизнеса за всички времена.
Певецът Чарлс Шоу, който в действителност стои като глас зад плана " Мили Ванили " афишира, че в действителност в албума на дуото " All or Nothing " един от главните артисти е точно той. И че Фабрис Морван и Роб Пилатус са просто някакви буфосинхронисти, които нямат безусловно никакво музикално присъединяване в плана " Мили Ванили ".
Говори се, че някъде в края на 1989 година продуцентът на дуета Франк Фариан е предложил на Шоу сумата от 150 000 $ с цел да си " затваря плювалника " по тематиката. И по този начин нещата малко са се поуталожили.
Обаче планът " Мили Ванили " е към този момент с Грами. Славата удря като бърз трен двамата клети танцьори. И те застават като гора от стомана пред продуцента си и му споделят - " Батинка, ние сме звезди и от в този момент нататък ще пеем ".
И тук някъде историята на " Мили Ванили " свършва. Продуцентът Фариан изчерпва своята толерантност и на 12 ноември 1990 година той разкрива истината - Морван и Пилатус нямат една изпята сричка за " Мили Ванили ".
Тук стартира адска сага, обвързвана със правосъдни каузи. 27 на брой, повдигнати против двете лица на " Мили Ванили " и издателската компания " Arista Records " от почитатели, които се усещат прецакани.
Интересно е, че в този миг вицепрезидентът на " Arista Records " дава паметно изказване, в което на процедура споделя следното - „ Не споделям, че задачата оправдава средствата, само че продадохме 7 милиона албума ”.
7 милиона са си 7 милиона. Като жест към почитателите компанията връща по 3 $ на всеки, закупил албум и изискал това. Колко са поискали не е ясно. В последна сметка продуктът " Мили Ванили " е добър. Просто вътре пеят други хора.
Впрочем да оставим " Мили Ванили " и да отидем малко по-назад, в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.
2 февруари 1979 година. Това е черен ден за контракултурната музикална сцена в международен мащаб. На тази дата пънк иконата Сид Вишъс е открит мъртъв след свръхдоза хероин.
Сид Вишъс е част от именитата група " Секс Пистълс ". Той е не просто басист на някаква пънк тайфа. Той е икона на пънк придвижването. Неговата харизма обаче надалеч надминава същинската му роля в групата.
На процедура дивото момче на пънка няма един изсвирен звук за " Секс Пистълс " - нещо, което единствено преди няколко дни за следващ път бе доказано от режисьора Лех Ковалски по време на представянето на именитата му лента " D.O.A " на София Филм Фест.
Всички партии на бас китарата в албума " Never Mind The Bollocks, Here’s The Sex Pistols " на процедура са изсвирени от Стив Джоунс.
Това обаче не пречи Сид да е един от двамата " огромни " в Пистълс, макар, че на всичките концерти на бандата той свири на... невключена в усилвателите бас китара.
Впрочем Сид умира по този начин, както и е живял - на дива скорост, прекомерно млад, няколко месеца, откакто си отива огромната му обич Нанси, за чиято гибел Сид е упрекнат и задържан.
Но да оставим паметта на Сид и да погледнем и други кътчета на безбрежния и безсърдечен шоубизнес.
Нали се сещате за продуцента Фариан, за който говорихме нагоре?
Е, да се върнем отново към него. През 70-те години Фариан прави опит в музиката, като пуска ария с име " Baby Do You Wanna Bump ".
Впрочем песента няма популярен триумф, само че забавното в тази ситуация е, че бъдещият абсурден продуцент пуска тази ария под името " Boney M ".
И кой знае за какво взема решение, че може да има огромен триумф, в случай че образува тайфа с това име. Речено - сторено. Набързо Фариан събира вокална тайфа от певиците Мейси Уилямс, Марсиа Барет и Лиз Мичъл. Към тях той прибавя и Боби Фаръл - танцьор с другоземен генезис.
През 1976 година " Boney M " издават първия си албум. Само че продуцентът взема решение, че Боби Фаръл и Мейси Уйлямс към този момент не пасват на вокалната идея. И по този начин албумът на " Boney M " бива записан единствено от Марша Барет, Лиз Мичъл и самия Фариан.
А след това следва славата - песните стават международни шлагери, танцьорът Боби Фаръл е мегазвезда и всички го считат за същинския артист на бандата. Което очевидно вбесява продуцента Фариан, който през 1978 година си отваря устата, а през 1980 Боби Фаръл е изпъден от групата. Впоследствие се връща отново за малко, само че като цяло там някъде е началото на края на диско легендите.
За да се стигне до днешна дата, в която всеки един от някогашните членове на " Boney M " си има своя версия на групата и обикаля изостаналите подиуми в изостаналите страни с плейбек в джоба и претенцията за това, че точно той е достоверният човек от групата.
И тук някъде историята ми за плейбека свършва.
Защо ли се сетих да ви я опиша?
Тия дни тематиката с плагиатството и буфосинхрониадата още веднъж бе подета в родното ни пространство със абсурда към дисертацията на довчерашния претендент за вътрешен министър Петър Илиев.
За мен тая тематика е скучна. В нашите условия даже интелектуалните " заемки " не се вършат със размах.
Ето, вижте " Мили Ванили ". Буфосинхронисти, но с " Грами ". Ето, вижте Сид Вишъс. Не е изсвирил един звук в живота си, а е легенда.
И ето, вижте нашия хайлайф. Може да е копи-пейстнал всичко, което в миналото е представял за свое. Но даже и тогава той, елитът, не става за клин за зеле.
Защо това е по този начин? Не знам. Може би тъй като сме толкоз зле, че даже не ни бива да копираме и да си отваряме устите, до момента в който откъм гърба някой ни е пуснал плейбека, който повтаря
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
Хайде, останете си със здраве. И повече танцувайте, а по-малко пишете дисертации...
Ваш чичо Венци
Тече лайв на MTV Club Tour от приятелски Кънектикът.
На сцената излизат тийн идолите " Мили Ванили " - дует, формиран от Фабрис Морван и Роб Пилатус, които по това време са това, което за нас са Павел Пав и Венци Венц, но в международен мащаб.
Впрочем няма по какъв начин това да са Павел Пав и Венци Венц, тъй като MTV прави по този начин нареченото " живо осъществяване " - нещо, което на Павел Пав и Венци Венц не може да им се случи, тъй като аутотюна (програмата, която оправя подправения ти глас) работи добре единствено в студио.
И по този начин " Мили Ванили " стартират своето живо присъединяване. Което обаче внезапно се трансформира в трагикомедия, тъй като дискът (по това време няма към момента флашки) запецва на " Girl You Know It`s True ". И вместо да чуят турбохита на двамата знойни красавци, хората, участвали на тая срамна сцена, стартират да чуват единствено повтаряне на фразата:
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "
" Girl You Know It`s "...
И тук някъде стартира митологията. Двамата буфосинхронисти, известни като " Мили Ванили " професионално съумяват да довършат присъединяване си на сцената и се изнизват. Но публиката усеща, че нещо не е наред.
А какво не е наред излиза наяве малко по-късно. Но, както постоянно, първо е нужен катализатор.
А какъв по-як катализатор от обстоятелството, че малко след тази преживелица, през 1990 година двамата пичове от " Мили Ванили " печелят Грами.
И тогава стартира един от най-грандиозните кавги в шоубизнеса за всички времена.
Певецът Чарлс Шоу, който в действителност стои като глас зад плана " Мили Ванили " афишира, че в действителност в албума на дуото " All or Nothing " един от главните артисти е точно той. И че Фабрис Морван и Роб Пилатус са просто някакви буфосинхронисти, които нямат безусловно никакво музикално присъединяване в плана " Мили Ванили ".
Говори се, че някъде в края на 1989 година продуцентът на дуета Франк Фариан е предложил на Шоу сумата от 150 000 $ с цел да си " затваря плювалника " по тематиката. И по този начин нещата малко са се поуталожили.
Обаче планът " Мили Ванили " е към този момент с Грами. Славата удря като бърз трен двамата клети танцьори. И те застават като гора от стомана пред продуцента си и му споделят - " Батинка, ние сме звезди и от в този момент нататък ще пеем ".
И тук някъде историята на " Мили Ванили " свършва. Продуцентът Фариан изчерпва своята толерантност и на 12 ноември 1990 година той разкрива истината - Морван и Пилатус нямат една изпята сричка за " Мили Ванили ".
Тук стартира адска сага, обвързвана със правосъдни каузи. 27 на брой, повдигнати против двете лица на " Мили Ванили " и издателската компания " Arista Records " от почитатели, които се усещат прецакани.
Интересно е, че в този миг вицепрезидентът на " Arista Records " дава паметно изказване, в което на процедура споделя следното - „ Не споделям, че задачата оправдава средствата, само че продадохме 7 милиона албума ”.
7 милиона са си 7 милиона. Като жест към почитателите компанията връща по 3 $ на всеки, закупил албум и изискал това. Колко са поискали не е ясно. В последна сметка продуктът " Мили Ванили " е добър. Просто вътре пеят други хора.
Впрочем да оставим " Мили Ванили " и да отидем малко по-назад, в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.
2 февруари 1979 година. Това е черен ден за контракултурната музикална сцена в международен мащаб. На тази дата пънк иконата Сид Вишъс е открит мъртъв след свръхдоза хероин.
Сид Вишъс е част от именитата група " Секс Пистълс ". Той е не просто басист на някаква пънк тайфа. Той е икона на пънк придвижването. Неговата харизма обаче надалеч надминава същинската му роля в групата.
На процедура дивото момче на пънка няма един изсвирен звук за " Секс Пистълс " - нещо, което единствено преди няколко дни за следващ път бе доказано от режисьора Лех Ковалски по време на представянето на именитата му лента " D.O.A " на София Филм Фест.
Всички партии на бас китарата в албума " Never Mind The Bollocks, Here’s The Sex Pistols " на процедура са изсвирени от Стив Джоунс.
Това обаче не пречи Сид да е един от двамата " огромни " в Пистълс, макар, че на всичките концерти на бандата той свири на... невключена в усилвателите бас китара.
Впрочем Сид умира по този начин, както и е живял - на дива скорост, прекомерно млад, няколко месеца, откакто си отива огромната му обич Нанси, за чиято гибел Сид е упрекнат и задържан.
Но да оставим паметта на Сид и да погледнем и други кътчета на безбрежния и безсърдечен шоубизнес.
Нали се сещате за продуцента Фариан, за който говорихме нагоре?
Е, да се върнем отново към него. През 70-те години Фариан прави опит в музиката, като пуска ария с име " Baby Do You Wanna Bump ".
Впрочем песента няма популярен триумф, само че забавното в тази ситуация е, че бъдещият абсурден продуцент пуска тази ария под името " Boney M ".
И кой знае за какво взема решение, че може да има огромен триумф, в случай че образува тайфа с това име. Речено - сторено. Набързо Фариан събира вокална тайфа от певиците Мейси Уилямс, Марсиа Барет и Лиз Мичъл. Към тях той прибавя и Боби Фаръл - танцьор с другоземен генезис.
През 1976 година " Boney M " издават първия си албум. Само че продуцентът взема решение, че Боби Фаръл и Мейси Уйлямс към този момент не пасват на вокалната идея. И по този начин албумът на " Boney M " бива записан единствено от Марша Барет, Лиз Мичъл и самия Фариан.
А след това следва славата - песните стават международни шлагери, танцьорът Боби Фаръл е мегазвезда и всички го считат за същинския артист на бандата. Което очевидно вбесява продуцента Фариан, който през 1978 година си отваря устата, а през 1980 Боби Фаръл е изпъден от групата. Впоследствие се връща отново за малко, само че като цяло там някъде е началото на края на диско легендите.
За да се стигне до днешна дата, в която всеки един от някогашните членове на " Boney M " си има своя версия на групата и обикаля изостаналите подиуми в изостаналите страни с плейбек в джоба и претенцията за това, че точно той е достоверният човек от групата.
И тук някъде историята ми за плейбека свършва.
Защо ли се сетих да ви я опиша?
Тия дни тематиката с плагиатството и буфосинхрониадата още веднъж бе подета в родното ни пространство със абсурда към дисертацията на довчерашния претендент за вътрешен министър Петър Илиев.
За мен тая тематика е скучна. В нашите условия даже интелектуалните " заемки " не се вършат със размах.
Ето, вижте " Мили Ванили ". Буфосинхронисти, но с " Грами ". Ето, вижте Сид Вишъс. Не е изсвирил един звук в живота си, а е легенда.
И ето, вижте нашия хайлайф. Може да е копи-пейстнал всичко, което в миналото е представял за свое. Но даже и тогава той, елитът, не става за клин за зеле.
Защо това е по този начин? Не знам. Може би тъй като сме толкоз зле, че даже не ни бива да копираме и да си отваряме устите, до момента в който откъм гърба някой ни е пуснал плейбека, който повтаря
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
" мафия, статукво, промени, изчегъртване "
Хайде, останете си със здраве. И повече танцувайте, а по-малко пишете дисертации...
Ваш чичо Венци
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ